ПФК Левски Фен Клуб - Легенди
Понеделник, 27.02.2017, 11:59 | Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добе дошли Гост

...

Легенди

С почет и уважение за големите титани в историята на Левски и българския футбол ! 
  1. Георги Аспарухов Рангелов - Гунди
  2. Никола Димитров- Фъц
  3. Асен Панчев – Панчето
  4. Павел Панов
  5. Кирил Ивков
  6. Христо Илиев - Патрата
  7. Асен Пешев (Капуй)
  8. Георги Пачеджиев (Чугуна)
  9. Божидар Искренов - Гиби
  10. Васил Спасов-Валяка
  11. Георги Апостолов Соколов (Соколето)
  12. Васил Митков-Шопа
  13. Наско Сираков



  14. [1]Георги Аспарухов Рангелов - Гунди


    Георги Аспарухов Рангелов, известен още като Гунди, е български футболист, централен нападател. Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен "Народен орден на труда" през 1965 г. Роден е на 4 май 1943 г. в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на "Левски". Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г. През 1960 г., когато е приет в първия отбор на "Левски", Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на 1960 г., а първия си гол отбелязва на 28 септември 1960 г. срещу "Ботев" в Пловдив (1:1). От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в "Ботев", където става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в "Левски", печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 и четири купи на страната през 1962, 1967, 1970 и 1971 г. Последния му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последния му гол е на 13 юни 1971 г. срещу Етър във Велико Търново (1:1). Играе в 247 мача (200 за "Левски" и 47 за "Ботев") за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за "Левски" и 25 за "Ботев"). Има 36 мача (28 за "Левски" и 8 за "Ботев") и 20 гола (16 за "Левски" и 4 за "Ботев") за Купата на България (тогава Купа на Съветската армия). През сезона 1964/65 вкарва 27 гола за "Левски", с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и Футболист № 1 на България. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. "Франс футбол" - Златната топка. Гунди има 18 мача (12 за "Левски" - 6 за КЕШ и 6 за КНК и 6 мача за "Ботев" в КНК) и 19 гола (12 за "Левски" - 7 за КЕШ и 5 за КНК и 7 гола за "Ботев" в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с "Ботев" и през 1970 г. с "Левски". За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 50 мача и 19 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства), като е първият българин, отбелязал гол на Англия на Уембли (1:1). Играе на три световни първенства: в Чили-1962 (в 1 мач), Англия-1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико-1970 (3 мача). В Чили той е най-младият играч (19 год.) в националния отбор. В Англия отбелязва единственият гол за България срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия - 3:1; 1963 с Португалия - 1:0; 1965 с Белгия - 3:0 и 2:1; 1967 с Швеция - 3:0; 1967 с Португалия - 1:0 и през 1968 г. с Италия - 3:2. Последния му мач е на 12 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1) - СП. През 1999 г. е обявен "Футболист на века на България". Настоящият стадион на Левски (София) е кръстен на негово име. Георги Аспарухов загива на 30 юни 1971 г. при автомобилна катастрофа в северното подножие на прохода Витиня. Заедно с него загива и Никола Котков, който се вози в същия автомобил. Гунди кара собствения си автомобил, бежово „Alfa Romeo Giulia GT" с номер СА 9999. Не е известно коя точно разновидност от разните модели Джулия ГТ кара, но за тогава всичките са спортни коли. Той се движи с несъобразена скорост, вероятно максималната възможна, спуска се по северния (по посока Ботевград) склон на прохода Витиня. Блъска се в излизащия от разклонението за Арабаконак по посока София (за него - отдясно наляво) камион „ЗИЛ" с ремарке, точно зад шофьорската врата, в резервоара. „Алфа Ромео"-то, се запалва, Аспарухов и Котков загиват на място и изгарят. За да се стигне до мястото, трябва да се тръгне от Ботевград по стария път за София, покрай Врачеш и язовир Бебреш. На разклона Арабаконак - Витиня, на около 11 km от Ботевград, се свива надясно, към Витиня и след стотина метра се гледа вдясно по каменния сипей. Паметник няма, но почти винаги има цветя. Мястото е под 120 метровия виадукт „Бебреш" на магистрала Хемус, сипеят се е образувал заради строежа на виадукта. От това място започва изкачването на прохода, Витиня се нарича най-високата точка на 10 км по-нататък. И пътят, по който се е движило „Алфа Ромео"-то е променен. Мостът над Бебреш е разрушен и е направен нов, на 50-тина метра в дясно (надолу по течението), с което преди разклона се получава шикан, не позволяващ да се излезе на разклона с повече от 60 km/h, за нормално каращ и по-малко. На тази снимка се вижда виадукта, долу вдясно се забелязва пътя от Арабаконак и шикана. Самото място на катастрофата не се вижда, то е по продължението на правия участък.




    [2] Никола Димитров- Фъц, или вечната преданост към Левски
     
     Няма подобен случай в историята на Левски. Почти 50 години един голям мъж и забележителен спортист служи вярно и всеотдайно на синия клуб. Първоначално като футболист, скиор, лекоатлет, тенисист, после в качеството си на треньор, спортен инструктор и съдия. Половин век на любов и преданост към святото име на Апостола и многобройната армия от сини привърженици. Никола Димитров Роден : 13.06.1908г. в София. Починал: 17.02.1988г. Популярно име: Фъц Пост в тима: Централен защитник Юноша на: Левски Играл в Левски: от 1924 до 1940г. Общо в Левски: 16 сезона Първи мач за Левски: 30.09.1924г. срещу Черноморец(Бс) – 7:0 за държавното първенство Последен мач за Левски: 08.09.1940г. срещу Спортист (Сф)- 1:3 за Царската купа Шампион на България: 2 пъти (1933, 1937) Шампион на София : 4 пъти (1925, 1929, 1933, 1937) Носител на купата „ Улпия Сердика’’ : 4 пъти (1926, 1930, 1931, 1932) Играе в „А” националния тим: 1930 – общо 5 мача Първи мач за „А” националния тим: 15.06.1930г. срещу Югославия 2:2 Последен мач от „А” националния тим: 07.12.1930г. срещу Гърция – 1:6 Мачове за Левски: 143 мачове за шампионата 69 международни мачове 8 мачове за националната купа Никола Димитров- Фъц е обладан от футболната магия по време на Първата световна война. Първоначално в левскарския клон Скобелев, а от 1922г. в юношеския тим на Левски, където за първи път рита с истинска топка. Дотогава босите му крака познават само парцаления й прототип, на който самият той е голям майстов в направата. Въпреки че е най-малък на години и най-нисък на ръст, всеотдайността му в тренировките скоро прави впечатление на батковците от първия тим. Никола е много бърз, повратлив, добър техник и най-вече – винаги готов за борба. Всичко това му отваря вратата към представителната единайсеторка още през 1924г., когато е само16-годишен. Дебютът му в първия отбор на Левски за държавно първенство е в Бургас срещу местния Черноморец (7:0) . От този момент в продължение на 16 години е неизменен титуляр. Рядко името му отсъства от тимовия лист, и то само в ранни пролетни мачове, когато една друга магия го качва в планината. Става дума за ски-спорта, който е втората (а може би и първата страст на Фъц). Дълги години той е неизменен шампион на България по ски-северна комбинация(ски-бягане и скокове от шанца). В колекцията му има 14 шампионски титли, участие на две световни първенства- в Инсбрук (1933) и Кортина д’Ампецо (1941), както и на зимната олимпиада Гармиш Партенкирхен (1933). Може би белият спорт е едно от разковничетата за изключителната му физическа подготовка на футболния терен. Той винаги е играл в халфовата линия и на Левски, и на националния тим, където записва 5 участия. Първоначално като десен халфбек, а след това като център халф. Фъц вероятно е най-ниският център халф (ръст малко над 160см), който синият клуб е притежавал. Но при тогавашната схема на игра, когато чисти защитници са само двата бека, а център халфът е покривал огромен периметър от терена и е бил непосредствена връзка между отбраната и нападението, Фъц е бил в стихията си и неслучайно на този пост той намира истинското си амплоа. Ето какво пише тогавашният в.”Спорт” за дебюта му в националния тим на 15.06.1934г. в двубоя България- Югославия, завършил 2:2. „ Центърхалфът Н.Димитров-Фъц, със своята техника, подвижност и издражливост се показа истински стълб на тима. През 90-те минути изнесе еднакво точна и технична игра с неотслабваща енергия.” В 16-годишната му кариера на футболист на Левски (което е рекорд за клуба) няма случай да не е бил подготвен или мотивиран. Ненапразно за него дълги години казват, че е „часовникът на тима”. Потръгне ли играта на Фъц, това е сигурен признак, че и целият състав ще действа успешно. За тези 16 сезона Фъц поставя и друго върховно постижение- повече от 140 шампионатни мача за отбора. Недостижимо число за нито един футболист на Левски в предвоенната му история. След края на кариерата си (1940) големият спортист дълги години остава на работа в клуба като треньор на юношите, спортен инструктор и деятел. Той е единственият от старото поколение футболисти, който до пенсионирането си служи на Левски- чак до обединението със Спартак. Освен спорта Никола Димитров- Фъц имаше и редица други увлечения, които достатъчно добре говорят за интелекта му. Центърхалфът е добър художник и майстор на дърворезбата. Къщата му е пълна със стотици фигурки- миниатюри, изваяни от неговите ръце. А освен това в продължение на 40 години е хорист в един от най-известните наши мъжки хорове „ Гусла”. Левски трябва да бъде вечно благодарен на тази изключителна личност и заради една друга негова дейсност. Благородна и проницателна ! В архива си Димитров е съхранил стотици фотоси от периода 1920-1940г., свързани със синия клуб. Голяма част от уникалните фотографии, подредени в четири албума, са направени лично от него.




    [3] Асен Панчев – Панчето
    Роден :01.10.1906г. в София Починал : 17.11.1989г. Прякор : Панчето Пост в тима : нападател (ляво крило) Професия : счетоводител Юноша на : Левски София Играе в Левски : 13 сезона Играе още в : Бохемианс Прага (1934/35г.) Първи мач за Левски: 15.11.1924г. срещу Сокол Сф 4:1 (СП) Първи гол за Левски : 22.06.1925г. срещу Сокол Сф 7:1 (СП) Последен мач за Левски : 27.12.1936г. срещу Раковски Сф 3:0 (СП) Последен гол за Левски : 27.12.1936г. срещу Раковски Сф 3:0 (СП) Шампион на България : 2 пъти (1933, 1937) Шампион на СОСО: 4 пъти (1925, 1929, 1933, 1937) Носител на купата „Улпия Сердика”: 4 пъти (1926,1930, 1931, 1932) Играе в ‘А’ националния тим: от 1926 до 1936г Общо мачове за ‘А’ националния тим: 41, голове- 18 Първи мач за ‘А’ националния тим: 12.07.1926 срещу Югославия „Б” 1:3 Носител на Балканската купа : 1 път (1932г.) Мачове и голове за Левски: Общо: - шампионат – 107 мача/ 60 гола - международни -69 мача/ 41 гола Панчето – феноменалната летяща стрела В десетилетието между 1925 и 1935г. Левски и националният тим разполагат с нападателна двойка, наричана от запалянковците „ машината Пешев-Панчев”. Двамата Асеновци са основната двигателна сила в лявата част на атаката. Моторът обаче е един- Асен Панчев или Панчето, както за по-кратко го наричат запалянковците. Яркият талант е изцяло продукт на синята школа. Първоначално подгонва топката в секторния тим „Аспарух” , а след това и в основания през 1921г. от Борис Василев- Боркиша, първи юношески отбор на Левски. Господин Корнер Началните изяви на младока са върху плаца на І пехотински полк. Подвизава се с обувките на майка си, тъй като бащините са твърде големи... А топката най-често е със свински мехур вместо плондир. Условията са повече от мизерни, но нищо не е в състояние да възпре желанието за изява на левия халф на „сините лъвчета”, както наричат юношеския състав на клуба по това време. През 1924г. Панчето е поканен в мъжкия тим на Левски, а след две години- в националната единайсеторка, и то с ново амплоа- ляво крило. Скоростен дрибъл, безупречен ляв крак, бърза тактическа мисъл и неистово желание за игра са отличителните му качества. Особено опасни са ударите му от фланга, а при всяко изпълнение на корнер противниковият тим е поставен пред сериозна заплаха. В историята на националния отбор завинаги остават фамозните му ъглови удари на мача България- Югославия (3:4) от ІV турнир за Балканската купа, проведен през 1934г. а Атина. През първото полувреме югославяните набързо повеждат с 3:0. Но българите се окопитват. След три корнера, бити от Панчев, топката три пъти спира в мрежата на вратаря Чулич! Веднъж тя влиза директно, а в останалите случаи е довкарана от нашите Ас. Пешев и Вл.Тодоров. Панчето вкарва и четвърти гол направо от корнер, но той е отменен от гръцкия съдия с довода, че наш нападател е блокирал неправилно югославския вратар. Първият хеттрик за България Чудесните футболни умения на Асен Панчев се проявяват и в един друг двубой на националите. Става дума за сблъсъка България-Франция през 1932г. завършил при резултат 3:5. До 47-ата минута въпреки калния и тежък терен на стадион „Юнак” французите водят с 5:0. Подгизналите зрители на трибуните са отчаяни. И тогава настъпват звездните мигове на Панчето. Нито снажните френски бранители, нито локвите са в състояние да го спрат- фамозният му ляв крак набързо довежда резултата до 3:5 ! Това е и първият хеттрик за „А” националния отбор. И то срещу какъв съперник ! Но освен прекрасен реализатор, Асен е и перфектен подавач. Няма да е пресилено, ако се каже, че именно на неговите пасове се дължат голяма част от головете , постигнати от колегата му и главен стрелец на Левски и на България – Асен Пешев. Може би подаванията са най-голямото достойнство в играта на Панчето. Дарованието му не остава незабелязано от треньора на пражкия Бохемианс, който го привлича в отбора си след мача през 1934г. между Левски и Бохемианс, завършил 1:0 за сините с гол на... Асен Панчев. В Чехия нашенецът игаре само един сезон и пак се връща в родния Левски. Но този факт ще му изиграе лоша шега. Тъжният край и новото начало Състезателната кариера на Панчето е белязана от тъжен край. Датата е 27 декември 1936г. В последния двубой от есенния полусезон за столично първенство Левски-Раковски (3:0) вратарят на лозенчани зверски изритва нападателя като му счупва бедрената кост. Това означава последен мач и последен гол за големия всепризнат майстор. Контузията е толкова тежка, че Асен остава инвалид за цял живот. Превъзмогнал предсрочната раздяла със състезателната фланелка, след няколко години Панчето се явява в ново амплоа- треньор на Левски. Първият му опит през 1939/40г. за малко не му донася и първи успех- Левски е втори в националната дивизия, само на крачка след ЖСК. След кратка раздяла, породена от вмешателство на част от клубното ръководство в работата му, идва ред на втория опит. Той може да бъде описан само с една дума- триумфален ! През сезона 1941/42г. Левски постига първия дубъл в историята си, като печели и държавното първенство, и турнира за Царската купа. Главната заслуга несъмнено принадлежи на треньора Асен Панчев. С малди и неизвестни играчи (събрани от столичните второ- и третодивизионни клубове) като Ат.Динев, К.Георгиев, Ч.Петров, В. Цветков, В.Спасов, Б.Ласков и др. Панчето прави чудеса ! Синият отбор е не само шампион. Той е абсулютен доминант в българския футбол за цяло десетилетие. Гаврата Но идва 9.09.1944г. заедно с цяла дузина деятели, играчи и треньори на Левски, Асен Пешев е изключен от физкултурното движение. Мотивът- бил е професионален футболист. Днес това звучи колкото жалко, толкова и смешно. Но е факт, който го принуждава да скъса с футбола и да се заеме с професията си на счетоводител. За Балкаснкия шампион от Белград (1932г.) се сещат едва през 1959г., когато се чества 50-годишнината на българския футбол. За актива от 41 мача и 18 гола в нац.тим, Асен Панчев е награден със сребърна значка на футболната федерация и безплатна карта за посещения на мачовете. След шест месеца втората „придобивка” му е отнета. Вероятно тогавашните началници са сметнали, че Панчето не заслужава чак толкова „екстри”. Безочието на номенклатурчиците стига дотам, че те дори не считат за нужно да отговорят на писмената му молба от септември 1961г., изпратена до председателя на БФФ- другаря Лъчезар Аврамов. Така Асен Панчев- или както го наричаха през 30-те години по вестниците ”феноменалната летяща стрела от тандема Пешев-Панчев”, си остана с две награди за заслугите си към българския футбол- сребърна значка на БФФ и ...инвалидза повече от 50 години от живота си.




    [4] Павел Панов


    Павел Панов е роден през 1950 г. Юноша на Септември/София/ , но за 13 сезона със синята фланелка се превръща в легенда на клуба . Състезава се в Левски от 1969 - 1981 г. Изиграва общо 383 мача във всички турнири и е отбелачал 177 гола ,което го нарежда на трето място по участия и втори голмайстор в историята ни за всички времена . Четирикратен шампион на България / 1970, 1974, 1977, 1979/ Пет пъти носител на купата на България /1970, 1971, 1976, 1977, 1979/. Футболист № 1 на България през 1977 година. Голмайстор на България през 1977 година. Има 44 мача в националния отбор на България. Отбелязал е 13 гола. Европейски шампион с България за юноши през 1969 година в Берлин. На шампионата Панов е капитан на България. През 1981 преминава в Арис /Солун/, Гърция, а по - късно играе и за Хасково. Старши треньор на Левски през 1987 и 1990 година. По - късно продължил треньорската си кариера в "Ботев" Пловдив и "Септември" София. Незабравими за нас ще останат головете му срещу Аякс и Барселона .




    [5] Кирил Ивков

    първенството, купата на страната и европейските турнири/, вкарал е 15 гола. Четири пъти шампион на България /1968, 1970, 1974, 1977/. Три пъти носител на купата на България /1971, 1976, 1977/. Два пъти Футболист № 1 на България - през 1974 и 1975 година. Носител на купата за спортсментство през 1975 година! Има 44 мача в националния отбор на България. Носител на сребърен медал от Олимпиадата в Мексико - 1968. През 1978 преминава в Етър /В. Търново/ Старши треньор на Левски 2 сезона - 1985/86 и 1986/87. Носител на Купата на България през 1986 година. По - късно директор на ДЮШ на Левски. През 1998 година ст. треньор на Етър /В. Търново/.




    [6] Христо Илиев - Патрата

    Христо Илиев е нападател, халф. 14 сезона с екипа на "Левски"! Футболист на клуба в периода 1954 - 1968 година. Има 326 мача с екипа на "Левски" /за първенството, купата на страната и европейските турнири/, вкарал е 132 гола. Два пъти шампион на България /1965, 1968/. Четири пъти носител на купата на България /1956, 1957, 1959, 1968/. Голмайстор №1 на България през 1957 година. Спортсмен №1 на България през 1966 година. Има 24 мача в националния отбор на България, вкарал е 9 гола. През 1974 година загива нелепо в автомобилна катастрофа .




    [7] Асен Пешев (Капуй)

    Асен Пешев е нападател на Левски 13 сезона в между 1924 и 1940. Участва в 90 шампионатни мача за Левски с 81 гола, 62 международни мача с 52 гола и около 50 други срещи с над 60 гола. Двукратен шампиона на България(1933 и 1937), трикратен столичен шампион(1925, 1929, 1933), четирикратен носител на Купата "Улпия Сердика"(1926, 1930, 1931, 1932). За Националния отбор на България има 41 мача и 11 гола. С националния отбор печели Балканската купа от турнира в Белград през 1932. С всички тези успехи Асен Пешев определено е най-добрият нападател на Левски и Националния отбор преди 1940 г. Притежава отлична техника, чувство за комбинативност и силен удар. Известен е като един от най-големите майстори на волета по това време. През 1931 година в първата анкета на в-к "Спорт" за футболист на България, е обявен за No.1 на страната. Като студент в периода 1934-1938 в Чехословакия играе за професионалните клубове "Моравска Славия" и "Жиденице"(Бърно).




    [8] Георги Пачеджиев (Чугуна)

    Георги Пачеджиев, роден на 1 март 1916 година, е едно от най-известните имена в българския футболен в периода преди и след Втората световна война. Започва да играе през 1935 година в Спортклуб /София/, през 1937 година преминава в АС-23 /София/, с който през 1941 година печели Царската купа на България, а през 1947 година преминава в Левски /София/. Три пъти е шампион на България като футболист на Спортклуб и Левски. Завършва кариерата си след тежка контузия през 1950-та година като играч на Строител /София - сегашен Славия/. Дребничкият /160 сантиметра/ нападател се откроява с изключителна енергия и физически качества, заради които е наречен от запалянковците Чугуна. Негова запазена марка са и майсторските финтове, както и безпогрешното изпълнение на дузпи "по 12 начина", както се шегуват любителите на най-популярната игра. Георги Пачеджиев дебютира в българския национален отбор на 20.10. 1935 година срещу Германия /2:4/. На 7 ноември 1937 година България печели първата си точка в квалификации за световно първенство по футбол - завършва наравно със световния вицешампион Чехословакия на наш терен - 1:1, а автор на гола за България е Георги Пачеджиев. Георги Пачеджиев има 9 мача в българския национален отбор по футбол. След приключване на футболната си кариера Георги Пачеджиев става треньор. Най-големият му успех на това поприще е, че заедно с Кръстьо Чакъров извеждат България за първи път на финали на световно първенство по футбол - през 1962 година в Чили. Георги Пачеджиев е бил старши треньор на българския национален отбор по футбол в 21 мача, а в 4 мача е ръководил "Б" отбора на България. Като треньор на "Левски" печели три пъти купата на Съветската армия. В продължение на 18 години работи като треньор в Кипър, където извежда местния Омония до шампионската титла на страната. Георги Пачеджиев - Чугуна, предава своя богат футболен опит и като хоноруван преподавател във ВИФ "Георги Димитров".




    [9] Божидар Георгиев Искренов (Гибона)

    Малко са играчите, които са оставяли толкова ярка следа в историята на един клуб. Още по-малко са играчите, който освен в историята остават и в сърцата на феновете след като приключат кариерата си. Това в пълна степен може да се каже за Божидар Искренов - Радостта на народа! Така го наричат всички, които поне веднъж са могли да се докоснат до неговото творчество. И като става въпрос за творчество, това не е преувеличение - Гиби е един от най-големите артисти, които футболните терени са виждали някога. Феновете никога няма да забравят перфектните финтове, невероятния дрибъл и изключителната атрактивност и въображение, с които Гиби отиграва всяко едно отделно положение. Освен обичта на претенциозната левскарска публика Божидар Искренов печели и редица трофеи през 10-те години, в които се състезава на Герена. Прави дебюта си за Левски едва 18 годишен. Става трикратен шампион на България (1984, 1985, 1988), трикратен носител на купата на страната (1982, 1984, 1986). От 1980 до 1990 изиграва цели 208 шампионатни мача с фланелката на Левски, в които бележи 41 гола. За купата на страната записва 40 мача с 12 гола. На международна сцена е не по-малко впечатляващ - записва 66 мача и 17 гола, като е в основата на отбора достигнал до 1/4 финал на КНК през 1986. За националния отбор изиграва 52 мача с 5 гола.За Гибона каквото и да се допълни все ще е малко!Кокъла има какво да каже!




    [10]Васил Спасов-Валяка

    Васил Спасов-Валяка е бивш български футболист, нападател. Играл е за Бежанец (София) (1936-1940), Левски (София) (1940/ес.-1949, 1952-1953) и Академик (София) (1949/ес.-1952). Има 137 шампионатни мача и 47 гола за Левски, за купата на страната има 38 мача с 15 гола, а на международната сцена има 25 мача с 8 гола. Само в "А" група има 88 мача и 41 гола (51 мача с 23 гола за Академик и 37 мача с 18 гола за Левски). С отбора на Левски е петкратен шампион на България през 1942, 1946, 1947, 1949 и 1953 г., четирикратен носител на купата на страната през 1942, 1946, 1947 и 1949 г. и петкратен столичен шампион през 1942, 1943, 1945, 1946 и 1948 г. Има 17 мача и 5 гола за "А" националния отбор (1943-1951). Смятан е за най-силният нападател на Левски и националния отбор през 40-те години. Това признание получава заради перфектната си техника и невероятни тактически умения в играта. Завършва ВИФ "Георги Димитров". "Заслужил майстор на спорта" от 1964 г. Като треньор ръководи Левски в 5 сезона - 1953/54, 1954/55, 1955/ес., 1969/пр., 1976/77, като последния сезон завоюва шампионската титла и купата на страната. През 1990/91 е начело на клуба като президент. Има 30-годишна треньорска практика, реководил е още: Академик (Сф) (1957-1959), Ботев (Пд) (1966-1967), с който е шампион (1967), Спартак (Сф) (1968/ес.), няколко години ръководи националните отбори: "А" националния в 19 мача и "Б" националния тим в 1 мач. Работи в чужбина с Макаби (Израел) и Омония (Кипър), включително и с националния отбор на старната. 



    [11]Георги Апостолов Соколов (Соколето)

    Апостол Соколов участва в 57 шампионатни мача, 33 мача за Купата на България (Царската купа и Купата на Съветската армия), 9 международни и над 20 други срещи. Шампион на България през 1946, 1947 и 1949 и носител на националната купа през същите години. За "А" националния тим е играл 15 мача, а за "Б" националния тим - 1 мач. Той е първият български вратар, който започва да играе извън наказателното поле. Отличава се с блестящ рефлекс и пласиране. Играл е още за отборите на Спартак (София) и Княз Кирил (Този отбор впоследствие е прекръстен на Пощенски Спортен Клуб и през 1945 г. е обединен с Левски под името ПСК Левски).




    [12]Васил Митков-Шопа

    Васил Митков-Шопа е бивш български футболист, нападател. Висок е 173 см и тежи 71 кг. Играл е за Спартак (София) (1962-1968/ес.), Левски (София) (1969/пр.-1974/ес.) и Славия (София) (1975). Има 311 мача и 104 гола в "А" група (153 мача с 48 гола за Спартак, 147 мача с 55 гола за Левски и 11 мача с 1 гол за Славия). Двукратен шампион на България (1970, 1974 с Левски) и четирикратен носител на Купата на Съветската армия (1968 със Спартак, 1970, 1971 с Левски и 1975 със Славия). Има 17 мача и 5 гола за "А" националния отбор (1967-1972). Участва на СП-1970 в Мексико (2 мача, 1 гол). "Майстор на спорта" от 1969 г. В евротурнирите има 12 мача и 3 гола (4 мача с 1 гол за Левски в КЕШ, 3 мача с 1 гол за Левски и 1 мач за Славия в КНК и 4 мача с 1 гол за Левски в турнира за купата на УЕФА). Силен физически, бърз и резултатен нападател. Дългогодишен треньор в детско-юношеската школа на Левски.




    [12]Наско Сираков

    Нападателят на Левски Наско Сираков определя облика цели 2 деситилетия, за които е запомнен с изключителния си голов нюх, физически данни и игра едновременно с двата крака и глава. Състезава се в клуба от 1980 до 1994, общо 10 сезона. Участва в 205 шампионатни мача в които постига рекордните за клуба 165 гола. За купата на страната изиграва 31 мача за Купата на България, в които отбелязва 32 гола. Играе в 59 международни и 50 други мача, като в тях вкарва съответно 33 и 37 гола. Наско Сираков е един от футболистите на Левски които имат най-впечатляваща витрина на успехите - 5-кратен шампион на страната(1984, 1985, 1988, 1993, 1994), 3-кратен носител на Купата на България(1986,1992, 1994), 4-кратен голмайстор на "А" РФГ(1987 - с 36 гола, 1988 - с 28 гола, 1992 - с 26 гола и 1994 - с 30 гола). За националния отбор има изиграни 82 мача и 23 отбелязани гола. Наско Сираков е част от златния отбор на България през 1994, който достига полуфинал на световното първенство в САЩ. След завършването на спортната си кариера той се заема ръководни постове във ФК Левски до пролетта на 2003, когато подаде оставка като изп. директор по спортно-техническите въпроси.





Translate
English French German Spain Italian Dutch Russian Portuguese Japanese Korean Arabic Chinese Simplified

Facebook Page
Статистики

Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Free PageRank Checker